Попаднах на едно изказване на Петър Дънов, което ми направи силно впечатление, във връзка с това, че напоследък се занимавам доста с разговорна хипноза.

Целта на разговорната хипноза е да въведе човека в хипнотично състояние чрез обикновен разговор относно даден проблем, без специфични протоколи, релаксации, визуализации или други традиционни хипнотични техники. И да го задържи в това състояние, докато проблемът не бъде разрешен от самосебе си.

Идеята е, че проблемът е създаден на подсъзнателно ниво и само на това ниво може да бъде разрешен.

ТЕС работи на същия принцип.

Въвежда човек в хипнотично състояние, докато той повтаря една и съща фраза свързана с проблема му, многократно.

И точно заради този принцип когнитивната психотерапия работи бавно и неефективно. Защото при нея се търси осъзнаване на проблема, чрез разговр ЗА проблема на логическо ниво. Т.е. чрез работа със съзанието, а не с подсъзнанието.

Езикът на подсъзнанието не са думите и логическите взаимовръзки, а емоциите, физическите усещания, звуците и образите.

И именно, чрез концентрация върху тях можем да достигнем до същината на проблема и да го решим, дори и да нямаме когнитивно осъзнаване на причините и взаимовръзките, които са го създали на несъзнателно ниво.

На този прицип и е основан и моят подход в ТЕС.

А именно включване на емоции, и физически усещания в декларациите и напомнящите фрази.

Ето и изказването на Учителя:

„Нещо, което се изказва, губи от силата си. Ти ще вярваш, но няма да говориш много за това.

Нещата са силни, докато са в тебе. Но като излезе словото, то е отделно от тебе.

Затова не трябва да се говори много, но да се обмисля вътре.“

~ Учителя (из „Разговорите при Седемте Рилски езера“)